В.Чамек: В трудни времена запазването на дивидентната политика е въпрос на принцип, на голяма чест

В.Чамек: В трудни времена запазването на дивидентната политика е въпрос на принцип, на голяма чест

Въпреки отчетеният положителен ръст на БВП на все повече икономики по света, „пожарът“, наречен Covid-19, продължава да бушува с голяма сила не само в социален аспект, но и в стопански, засягайки множество компании. Как се отрази пандемията на едно от публичните дружества на БФБ, а именно Корадо-България АД, и успя ли да преодолее трудностите ръководството на компанията, за повече подробности потърсихме г-н Войтех Чамек*, главен изпълнителен директор на Корадо Груп.

Г-н Чамек, измина една, ако не трудна, то със сигурност непредвидима година. КОРАДО България успя да овладее през втората половина на 2020 г. спада в продажбите и да приключи финансовата година с 8% ръст на печалбата. Как се опазихте от “пожара”, наречен Covid-19?

Изобщо не беше лесно. По онова време имаше много хора, които разглеждаха спирането или затварянето на фабрики и магазини, въвеждането на карантинни мерки, социалното дистанциране и др. за нещо добро. Особено когато е силно подкрепено от официална гледна точка и публичност, от медии и администрация. Устояхме на натиска, външен и вътрешен, не затворихме нито за минута, като, разбира се,  спазихме законите и преорганизирахме абсолютно всички наши помещения - от бюфета и столовата до офисите и цеховете. През февруари т.г. инсталирахме и термокамери, т.е. въвели сме всички видове мерки и хигиенна защита, за да не дадем нито една причина да ни затворят или спрат.

Сигурен съм на 100%, че сега няма нито един служител, който да не вижда положително резултатите от нашите действия. Ние сме пълни с живот, работим, имаме доходи и до известна степен някакъв социален живот. От 720 служители на КОРАДО Груп в четири завода в четири различни места и две държави, имахме само 8 така наречени заразени с коронавирус, нито един от тях в нашия български завод. Накратко, взехме предвид ситуацията, но отидохме и по-далеч. Оптимизирахме максимално разходите си и потърсихме изгодни цени на суровините за нашето производство.

Как върви инвестиционната програма на компанията и беше ли тя променена от пандемията?

Основно правило е, че 80% от хората се нуждаят 12 пъти в годината от месечен доход, а не от 11 или от 10. И няма значение дали живеят в Африка, Европа или на друг континент. Що се отнася до компаниите, съотношението е дори по-високо, 85% от тях се нуждаят 12 пъти от месечен доход годишно и отново не от 11 или дори по-малко. За да си представите това в перспектива, ще ви дам следния пример - едномесечното затваряне на нашата група би представлявало до 5 милиона евро нетна загуба за един месец. Ние обаче успяхме да реализираме нетна печалба от 2 милиона евро за 12 месеца. И сме доста успешна група с почти нулев дълг и добре балансирано управление на разходите.

В такъв ужасен момент, когато някой се паникьосва, затваря или обмисля бъдещи подобни мерки, запазването на парите е ключът към оцеляването, особено когато настъпят наистина лошите времена. Затова инвестирахме само в онези проекти, които незабавно спестяват разходи, подобряват производителността, подобряват живота на нашите служители или предотвратяват технологичен провал. Всички останали инвестиции бяха задържани, тъй като имаше и по-голям приоритет – да осигурим дивиденти за нашите инвеститори.

Много компании замразиха или временно спряха изплащаните дивиденти заради коронакризата. Какво ще кажете на инвеститорите относно дивидентната политика?

В трудни времена добрият мениджър знае, че непрекъснатият поток от доходи за тези, които влагат пари в нашата компания, е въпрос на принцип, въпрос на голяма чест.

Тези компании, които егоистично намаляват дивидентите на своите собственици и инвеститори, поверили им трудно изкараните си пари, са извън моето лично разбиране, за мен това е предателство на принципите. Такива компании и техните мениджъри очевидно са объркали приоритетите си, тъй като съм сигурен, че не са орязали най-напред своите заплати, а ако изобщо са го направили, е било с малко, и то като крайна мярка. Т.е., те отказват доходи на тези, които притежават компаниите. Не споделям такова поведение.

Нашите инвеститори могат да бъдат сигурни, че докато ни има и действаме, винаги ще имаме предвид доверието им и ще спазваме задълженията си. Би било много удобно да обвиним пандемията и да запазим още повече пари в себе си и да лишим нашите инвеститори от доходите, на които те имат право. Но това не бихме били ние, затова и не бихме го направили.

КОРАДО България предлага на своите клиенти широка гама от продукти. Бихте ли споделили при кой от продуктите има значителен ръст в България?

Вярвам в настоящото пандемично „осъзнаване“ - нашите топлообменници, вентилационни блокове, както и конвектори ще бъдат използвани още повече, тъй като поддържат по-безопасна и по-здрава среда. Но основните ни продуктови линии, като стоманените панелни радиатори и лирите за баня, са в сърцевината на нашето производство – сега хората стоят повече в затворени помещения и искат да бъдат на удобно и топло място. Тези, които вече са мислили за надграждане или подмяна на отоплителните тела, ускоряват плановете си, други виждат, че има потенциал за подобряване на домовете им, където сега прекарват  по-голямата част от времето си.

Как оценявате ситуацията във Вашия отрасъл в Европа и света? Кои са най-големите трудности, пред които са изправени днес производствените предприятия?

Когато двигателят в световен мащаб (Китай, Япония и Южна Корея) спря миналата година през февруари - април, беше много ясно, че балансът е сериозно нарушен. Отне по-малко от 9 месеца, за да видим какво предстои. Пролетта на 2020 г.  първо автомобилната индустрия, но и някои други индустрии в Европа спряха работа, като по този начин се увеличиха още повече източниците на деформация в икономиката. Тогава, тъй като не останаха клиенти и имаше излишък от стомана на пазара, стоманената индустрия се срина. Цените на стоманата паднаха и няколко стоманодобивни завода бяха тежко засегнати. През есента се появи известно увеличение в производството на автомобилната и други индустрии. Стоманодобивните заводи обаче не бяха в състояние да реагират с толкова кратко предизвестие - едни не можаха да възстановят напълно производството си, други дори не го стартираха. В резултат, значителна част от стоманата беше и все още е недостатъчна, създавайки огромен недостиг на фона на внезапното нарастване в автомобилната индустрия. Логично цените на стоманата растат и в рамките на седмици са двойно по-високи от тези през есента. В началото на тази година видяхме очаквано нарастване на пандемичната истерия, като повечето страни повтарят грешките си и затварят каквото могат. Това неотдавна доведе отново до спиране на автомобилната индустрия. Като цяло очаквам процесите да се повторят и за пореден път стоманодобивните заводи да “прегреят”, а цените на стоманата отново да се сринат.

Страхувам се, че това може да продължи и в бъдеще, както и да се разпространи във всички индустрии и области на нашия живот, да повлияе на всички и всичко. Най-деликатният и най-сложен швейцарски часовник - световната икономика - беше сериозно повреден.

Бихте ли направили прогноза за 2021 г. Какви са основните предизвикателства, с които трябва да се справи светът през идните месеци?

Да, мога. Но не очаквам нищо позитивно, човек трябва да бъде много реалистичен. Мечтите няма да помогнат, както и оплакванията как е било. Оптимизмът, който не се подкрепя от реалността, може да бъде дори опасен. Да сме напълно наясно с реалността и да сме подготвени  за много по-лоши сценарии е единственият инструмент за оцеляване.

*Войтех Чамек е главен изпълнителен директор на Корадо Груп